самоизяло е

Речник на българския език

1. самоизяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизяло е е производна форма на самоизям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизяло е е производна форма на самоизям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).