самоизяло

Речник на българския език

1. самоизяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизяло е производна форма на самоизям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизяло е производна форма на самоизям (мин. деят. св. прич. ср. р.).