самоизтъкнело

Речник на българския език

1. самоизтъкнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтъкнело е производна форма на самоизтъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтъкнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизтъкнело е производна форма на самоизтъкна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).