самоизтъкнели

Речник на българския език

1. самоизтъкнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизтъкнели е производна форма на самоизтъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизтъкнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоизтъкнели е производна форма на самоизтъкна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).