самоизтъкнела

Речник на българския език

1. самоизтъкнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизтъкнела е производна форма на самоизтъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизтъкнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоизтъкнела е производна форма на самоизтъкна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).