самоизтъкнел

Речник на българския език

1. самоизтъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтъкнел е производна форма на самоизтъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизтъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизтъкнел е производна форма на самоизтъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).