самоизтъкнало

Речник на българския език

1. самоизтъкнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтъкнало е производна форма на самоизтъкна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтъкнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизтъкнало е производна форма на самоизтъкна (мин. деят. св. прич. ср. р.).