самоизтъкнал

Речник на българския език

1. самоизтъкнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтъкнал е производна форма на самоизтъкна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизтъкнал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизтъкнал е производна форма на самоизтъкна (мин. деят. св. прич. м. р.).