самоизтъквало си

Речник на българския език

1. самоизтъквало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизтъквало си е производна форма на самоизтъквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтъквало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизтъквало си е производна форма на самоизтъквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизтъквало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизтъквало си е производна форма на самоизтъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).