самоизтъквало

Речник на българския език

1. самоизтъквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтъквало е производна форма на самоизтъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтъквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтъквало е производна форма на самоизтъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизтъквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизтъквало е производна форма на самоизтъквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоизтъквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизтъквало е производна форма на самоизтъквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).