самоизтъквал

Речник на българския език

1. самоизтъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтъквал е производна форма на самоизтъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизтъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтъквал е производна форма на самоизтъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизтъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизтъквал е производна форма на самоизтъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизтъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизтъквал е производна форма на самоизтъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).