самоизтъква

Речник на българския език

1. самоизтъква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоизтъква е производна форма на самоизтъквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоизтъква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизтъква е производна форма на самоизтъквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоизтъква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизтъква е производна форма на самоизтъквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).