самоизтезавало си

Речник на българския език

1. самоизтезавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало си е производна форма на самоизтезавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтезавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало си е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизтезавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало си е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).