самоизтезавали

Речник на българския език

1. самоизтезавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизтезавали е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизтезавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизтезавали е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоизтезавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоизтезавали е производна форма на самоизтезавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоизтезавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоизтезавали е производна форма на самоизтезавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).