самоизследвал

Речник на българския език

1. самоизследвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизследвал е производна форма на самоизследвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизследвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизследвал е производна форма на самоизследвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизследвал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизследвал е производна форма на самоизследвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизследвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизследвал е производна форма на самоизследвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).