самоизолирало

Речник на българския език

1. самоизолирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизолирало е производна форма на самоизолирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизолирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизолирало е производна форма на самоизолирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизолирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизолирало е производна форма на самоизолирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоизолирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизолирало е производна форма на самоизолирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).