самоизолирал

Речник на българския език

1. самоизолирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизолирал е производна форма на самоизолирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизолирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизолирал е производна форма на самоизолирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизолирал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизолирал е производна форма на самоизолирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизолирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизолирал е производна форма на самоизолирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).