самоизобличило си

Речник на българския език

1. самоизобличило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличило си е производна форма на самоизоблича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизобличило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличило си е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).