самоизобличеше

Речник на българския език

1. самоизобличеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самоизобличеше е производна форма на самоизоблича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоизобличеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самоизобличеше е производна форма на самоизоблича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).