самоизобличавал съм

Речник на българския език

1. самоизобличавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал съм е производна форма на самоизобличавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизобличавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал съм е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизобличавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал съм е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).