самоизобличавала е

Речник на българския език

1. самоизобличавала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличавала е е производна форма на самоизобличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизобличавала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличавала е е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоизобличавала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличавала е е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).