самоизмъчваха

Речник на българския език

1. самоизмъчваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмъчваха е производна форма на самоизмъчвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизмъчваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмъчваха е производна форма на самоизмъчвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).