самоизмъчвах

Речник на българския език

1. самоизмъчвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоизмъчвах е производна форма на самоизмъчвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоизмъчвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоизмъчвах е производна форма на самоизмъчвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).