самоизмъчвало

Речник на българския език

1. самоизмъчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчвало е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмъчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчвало е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизмъчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизмъчвало е производна форма на самоизмъчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоизмъчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизмъчвало е производна форма на самоизмъчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).