самоизмъчвали

Речник на българския език

1. самоизмъчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмъчвали е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизмъчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмъчвали е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоизмъчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоизмъчвали е производна форма на самоизмъчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоизмъчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоизмъчвали е производна форма на самоизмъчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).