самоизмъчва

Речник на българския език

1. самоизмъчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоизмъчва е производна форма на самоизмъчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоизмъчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизмъчва е производна форма на самоизмъчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоизмъчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизмъчва е производна форма на самоизмъчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).