самоизмамил е

Речник на българския език

1. самоизмамил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмамил е е производна форма на самоизмамя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмамил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмамил е е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).