самоизмамвахте

Речник на българския език

1. самоизмамвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

самоизмамвахте е производна форма на самоизмамвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самоизмамвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

самоизмамвахте е производна форма на самоизмамвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).