самоизмамваха

Речник на българския език

1. самоизмамваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмамваха е производна форма на самоизмамвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизмамваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмамваха е производна форма на самоизмамвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).