самоизмамвах

Речник на българския език

1. самоизмамвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоизмамвах е производна форма на самоизмамвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоизмамвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоизмамвах е производна форма на самоизмамвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).