самоизмамвал съм

Речник на българския език

1. самоизмамвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал съм е производна форма на самоизмамвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмамвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал съм е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизмамвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал съм е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).