самоизмамвал си

Речник на българския език

1. самоизмамвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал си е производна форма на самоизмамвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмамвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал си е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизмамвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал си е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).