самоизмамвал е

Речник на българския език

1. самоизмамвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал е е производна форма на самоизмамвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмамвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал е е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизмамвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал е е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).