самоизмамвало съм

Речник на българския език

1. самоизмамвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамвало съм е производна форма на самоизмамвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмамвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамвало съм е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизмамвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамвало съм е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).