самоизмамвало си

Речник на българския език

1. самоизмамвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамвало си е производна форма на самоизмамвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмамвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамвало си е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизмамвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизмамвало си е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).