самоизмамвали са

Речник на българския език

1. самоизмамвали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

самоизмамвали са е производна форма на самоизмамвам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизмамвали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмамвали са е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоизмамвали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмамвали са е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).