самоизмамвали

Речник на българския език

1. самоизмамвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмамвали е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизмамвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмамвали е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоизмамвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоизмамвали е производна форма на самоизмамвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоизмамвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоизмамвали е производна форма на самоизмамвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).