самоизмамвала

Речник на българския език

1. самоизмамвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизмамвала е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизмамвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизмамвала е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоизмамвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоизмамвала е производна форма на самоизмамвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоизмамвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоизмамвала е производна форма на самоизмамвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).