самоизмамвал

Речник на българския език

1. самоизмамвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмамвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмамвал е производна форма на самоизмамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизмамвал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизмамвал е производна форма на самоизмамвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизмамвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизмамвал е производна форма на самоизмамвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).