самоизмамва

Речник на българския език

1. самоизмамва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоизмамва е производна форма на самоизмамвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоизмамва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизмамва е производна форма на самоизмамвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоизмамва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизмамва е производна форма на самоизмамвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).