самоизлъжеше

Речник на българския език

1. самоизлъжеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самоизлъжеше е производна форма на самоизлъжа (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоизлъжеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самоизлъжеше е производна форма на самоизлъжа (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).