самоизлъжете

Речник на българския език

1. самоизлъжете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

самоизлъжете е производна форма на самоизлъжа (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самоизлъжете — повелително наклонение, мн. ч.

самоизлъжете е производна форма на самоизлъжа (повелително наклонение, мн. ч.).