самоизлъжели

Речник на българския език

1. самоизлъжели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизлъжели е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизлъжели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоизлъжели е производна форма на самоизлъжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).