самоизлъжела

Речник на българския език

1. самоизлъжела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизлъжела е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизлъжела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоизлъжела е производна форма на самоизлъжа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).