самоизлъжел

Речник на българския език

1. самоизлъжел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизлъжел е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизлъжел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизлъжел е производна форма на самоизлъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).