самоизлъгваха

Речник на българския език

1. самоизлъгваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизлъгваха е производна форма на самоизлъгвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизлъгваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самоизлъгваха е производна форма на самоизлъгвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).