самоизлъгвал съм

Речник на българския език

1. самоизлъгвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизлъгвал съм е производна форма на самоизлъгвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизлъгвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизлъгвал съм е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизлъгвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизлъгвал съм е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).