самоизлъгвал си

Речник на българския език

1. самоизлъгвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизлъгвал си е производна форма на самоизлъгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизлъгвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизлъгвал си е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизлъгвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизлъгвал си е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).