самоизлъгвало съм

Речник на българския език

1. самоизлъгвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгвало съм е производна форма на самоизлъгвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизлъгвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгвало съм е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизлъгвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгвало съм е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).