самоизлъгвало си

Речник на българския език

1. самоизлъгвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгвало си е производна форма на самоизлъгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизлъгвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгвало си е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизлъгвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгвало си е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).